Личен фалит и ипотека: ще загубя ли жилището си
Краткият отговор
Личният фалит не спасява ипотекирания имот. Това е първото, което казвам на всеки, който идва при мен с надеждата, че новият закон ще заличи жилищния му кредит.
Ипотеката преживява производството по несъстоятелност. Банката, в чиято полза е учредена, запазва правата си върху конкретния имот и може да се удовлетвори от него — независимо че сте в производство и независимо че това е единственото ви жилище.
Ако търсите отговор дали чрез личен фалит ще задържите ипотекирания апартамент и ще се освободите от кредита, отговорът е не. Ако търсите отговор какво все пак може да се направи — останалата част от текста е за това.
Защо ипотеката оцелява производството
Логиката на закона е проста, макар последиците да не са приятни.
Когато сте теглили кредита, сте дали на банката нещо повече от обещание да платите — дали сте ѝ право върху конкретна вещ. Това право не е ваше задължение в обичайния смисъл, а тежест върху имота. Производството по несъстоятелност се занимава със задълженията ви, не с тежестите върху вещите.
Затова законът изрично запазва правата на кредиторите по дадено обезпечение в производството. Ипотекарният кредитор не застава на опашката заедно с бързия кредит и топлофикацията — той има отделен път към конкретния имот и се удовлетворява от него с предимство.
Ако беше иначе, нито една банка в България не би отпуснала жилищен кредит след влизането на закона в сила. Това е съображението, което е водило законодателя, и то е разбираемо.
Какво означава „обезпечен кредитор“ на практика
Разликата между обезпечен и необезпечен кредитор е разликата между двата изхода на вашия случай.
Небанковата кредитна компания, която ви е дала три хиляди лева без обезпечение, е необезпечен кредитор. Тя предявява вземането си, чака реда си при разпределението и ако не получи нищо — остатъкът ѝ се опрощава заедно с останалите.
Банката с ипотека върху апартамента ви е обезпечен кредитор. Тя се удовлетворява от продажната цена на този апартамент преди всички останали. И ако цената не покрие целия дълг, за остатъка се нарежда при необезпечените — но само за остатъка.
Тази разлика обяснява защо личният фалит работи отлично срещу потребителски и бързи кредити и почти никак срещу жилищен кредит.
Несеквестируемостта не важи срещу ипотекарния кредитор
Тук хората най-често се самозаблуждават, и то заради нещо, което са чували и е вярно — но не и в техния случай.
Вярно е, че българското право защитава единственото жилище на длъжника. Вярно е, че съдебният изпълнител не може да го продаде за какъвто и да е дълг.
Но тази защита отпада именно спрямо кредитора, в чиято полза е учредена ипотека върху този имот. Логиката отново е ясна: не можете доброволно да заложите жилището си, а после да се позовавате на закрилата, която сте се отказали да ползвате срещу този кредитор.
Същият принцип важи и в производството по несъстоятелност. Масата на несъстоятелността изключва несеквестируемото имущество, но ипотекираният имот не е несеквестируем спрямо ипотекарния кредитор.
Затова отговорът на въпроса „нали единственото жилище е защитено“ е: защитено е — от всички освен от банката, на която сте го ипотекирали.
Кога жилището все пак остава
Има случаи, в които имотът не се продава. Те не са малко, но нито един не почива на закрилата на закона — почиват на аритметика.
Когато плащате ипотеката редовно. Тук трябва да съм точен, защото това е мястото, на което най-често се чува погрешно обещание. Редовното плащане не прави жилището законово неприкосновено: имотът не излиза от масата на несъстоятелността и ипотеката остава. Това, което редовното плащане прави, е практическо — банката няма основание да иска продажба, а шансът да се стигне до план, който запазва имота, е чувствително по-голям.
Това е най-честият благоприятен сценарий: човек, който се дави в бързи кредити, но обслужва жилищния, обикновено минава през производството с изчистени потребителски дългове и със запазено жилище. „Обикновено“ не е „винаги“ — гаранция в закона няма.
Когато продажбата няма икономически смисъл. Ако задължението към банката надхвърля стойността на имота, продажбата не носи нищо на останалите кредитори. В такива случаи имотът често остава извън осребряването.
Когато имотът не е ваш изцяло. Съсобствеността усложнява продажбата и намалява интереса на купувачите. Но внимавайте с разпространеното убеждение, че „се продава само моята част“: при вещ в съпружеска имуществена общност законът допуска продажба на цялата вещ, а съпругът недлъжник получава половината от получената цена. Това не е дял от имота — това е дял от парите.
Когато преговаряте с банката преди производството. Предоговаряне на срока, гратисен период или доброволна продажба на пазарна цена почти винаги дават по-добър резултат от публична продан. Банката също губи от проданта — тя рядко изкарва повече от шейсет-седемдесет процента от пазарната цена.
Ако имотът се продаде — какво става с остатъка
Това е въпросът, който хората забравят да зададат, а той е най-важният.
При обикновено изпълнително дело продажбата на ипотекирания имот често не покрива целия дълг. Разликата остава ваша и банката продължава да я събира — от заплатата, от сметките, от всичко останало. Хора губят жилището си и излизат от процедурата все още длъжници. Начините за защита в такова обикновено изпълнително дело, извън производството по несъстоятелност, съм описал в защита при изпълнително производство.
В производството по несъстоятелност е различно. След продажбата банката се удовлетворява от цената, а за непокрития остатък застава при необезпечените кредитори. Ако производството приключи с опрощаване, този остатък се опрощава заедно с останалите.
Тоест личният фалит не ви спасява имота, но ви спасява от това да останете длъжник, след като имотът вече е продаден. За човек, който така или иначе ще загуби жилището, това е съществената разлика между двете процедури.
Съпружеската имуществена общност
Когато имотът е в СИО, положението се усложнява и заслужава отделен разговор.
Ако задължението е поето от двамата съпрузи — а при жилищен кредит почти винаги е така, банките изискват и двамата — тогава и двамата отговарят и целият имот е достъпен за банката.
Ако задължението е само ваше, това не значи, че вещта е недостъпна. Законът допуска продажба на цялата вещ от съпружеската имуществена общност, като съпругът недлъжник получава половината от цената. Оттук нататък се появяват въпросите за приноса, за произхода на средствата и за евентуалното прекратяване на общността — но изходната точка е тази, а не „половината е моя и никой не я пипа“.
Не влизайте в производство със значително имущество в СИО, без преди това да сте изяснили точно какво може и какво не може да се пипне. Това е анализ, който се прави преди подаването на молбата, не след него.
Планът за погасяване: до три години
Ако производството стигне до план, той предвижда разсрочване за срок до три години. През това време разполагате с част от дохода си за издръжка, а остатъкът отива към кредиторите.
Ако имотът е продаден и парите са разпределени, планът касае само необезпечените вземания. Ако не е — вноската по ипотеката продължава да върви успоредно и това трябва да се съобрази при изготвянето на плана. Планът, който не оставя средства за жилищната вноска, е план, който ще бъде нарушен.
След изпълнението на плана съдът опрощава остатъка от задълженията.
Кои задължения не се опрощават
Личният фалит не заличава всичко. Законът изброява изрично вземанията, които остават извън погасяването — сред тях са издръжката, вземанията за вреди от непозволено увреждане и глобите. Изброяването е конкретно и не бива да се разширява по аналогия: „имуществени санкции“ като обща категория не са изключени, а публичните задължения също не са изключени общо — за тях има отделен режим.
Задълженията, обезпечени с ипотека, също не се опрощават в частта, в която кредиторът се е удовлетворил от обезпечението — той вече е получил своето. Опрощава се само непокритият остатък, и то заедно с останалите необезпечени вземания.
Личният фалит е веднъж в живота
Законът позволява това производство еднократно. Това не е техническа подробност, а най-важното съображение при преценката кога да го използвате.
Ако го изразходвате сега, за да отпаднат петнайсет хиляди лева потребителски дългове, а след три години се окажете в далеч по-тежко положение, втори път няма да можете. Затова моментът на подаване е решение, което заслужава повече мисъл от самата процедура.
Какво да направите, преди да подадете молба
Пет неща, в този ред.
Проверете дали изобщо отговаряте на условията. Прагът, срокът на неплащане и изискването за добросъвестност не са формалност — молба, подадена без тях, се отхвърля и вие оставате с разноските.
Разделете дълговете си на обезпечени и необезпечени. Съберете общата сума на необезпечените. Това е числото, което реално може да отпадне. Ако то е малко спрямо жилищния кредит, производството няма да реши проблема ви.
Оценете имота реалистично. Не по обявите за подобни апартаменти, а по цени на реално сключени сделки. Ако остатъкът по кредита надхвърля тази стойност, положението ви е различно от това на човек със значителна собствена част.
Говорете с банката, преди да говорите със съда. Предоговарянето е по-евтино, по-бързо и по-предвидимо от всяка съдебна процедура. Банката предпочита да получава вноски, отколкото да ходи на публична продан.
Не прехвърляйте имущество. Прехвърлянията в периода преди производството се атакуват, а те поставят под съмнение добросъвестността ви — а тя е условие за самото производство.
Кога личният фалит е грешният инструмент
Ще завърша с това, което казвам най-често в кабинета.
Ако основният ви дълг е жилищен кредит и целта ви е да задържите имота, личният фалит не е вашият инструмент. Търсете предоговаряне, рефинансиране или доброволна продажба на пазарна цена.
Ако основният ви дълг са потребителски и бързи кредити, а жилищният е обслужван редовно — производството е точно за вас и може да ви върне към нормален живот.
Ако ще загубите имота при всички положения, личният фалит е по-добрият път от изпълнителното дело, защото приключва с чиста сметка вместо с остатъчен дълг.
Разликата между трите сценария не е в закона, а в числата на конкретния случай. Затова първата стъпка е сметката, а не молбата.
Условията и процедурата на личния фалит извън ипотечния въпрос съм ги описал в безплатния наръчник за личния фалит в PDF.
Често задавани въпроси
Ще ми вземат ли жилището, ако обявя личен фалит?
Ако жилището е ипотекирано и кредитът е просрочен — банката може да се удовлетвори от него. Ако плащате ипотеката редовно, производството срещу другите ви дългове не я засяга и имотът остава.
Единственото жилище не е ли защитено по закон?
Защитено е от кредитори без обезпечение. Не е защитено от банката, в чиято полза сте учредили ипотека върху него. Защитата отпада именно спрямо ипотекарния кредитор.
Ако продадат имота, а парите не стигнат — оставам ли длъжник?
В производството по несъстоятелност непокритият остатък се нарежда при необезпечените вземания и се опрощава заедно с тях при приключване. При обикновено изпълнително дело остатъкът остава ваш.
Може ли да прехвърля имота на роднина преди производството?
Не. Прехвърлянията преди производството се атакуват и поставят под съмнение добросъвестността ви, която е условие за допускане.
Заличава ли личният фалит жилищния кредит?
Не в частта, покрита от обезпечението. Банката се удовлетворява от имота, а само непокритият остатък може да отпадне.
Колко пъти може да се използва личният фалит?
Веднъж в живота. Затова моментът на подаване е по-важно решение от самата процедура.
Тази статия е част от практиката ми по адвокат по личен фалит.
По същата тема
Текстът има информативен характер и отразява нормативната уредба към датата на публикуване. Той не представлява правен съвет по конкретен случай и не създава адвокатско правоотношение.