Кои задължения не се опрощават при личен фалит

Влизате в производство по личен фалит с очакването, че на изхода списъкът със задължения ще бъде празен. Няма да бъде. Законът изключва цели категории вземания от опрощаването и част от тях са именно тези, които тежат най-много.

Тази статия описва какво остава дължимо след приключване на производството. Пиша я, защото това е разговорът, който водя с всеки клиент преди подаването — за да няма изненади три години по-късно.

Краткият отговор

• Законът изключва от погасяването пет категории вземания: обезпечените с ипотека или залог, глобите, вземанията от непозволено увреждане, издръжката по закон и задълженията, възникнали след откриване на производството. Изброяването е конкретно, обвързано е с определените в закона форми на погасяване и не се разширява по аналогия.
• Освобождаването е лично. Задълженията на поръчителите и на солидарно задължените лица не се погасяват.
• Обезпеченията, дадени от трети лица, остават в сила в полза на неудовлетворените кредитори.
• Публичните вземания не са общо изключени от погасяването. В ДОПК е добавено основание за тяхното погасяване при настъпване на последиците по чл. 97 и чл. 98 ЗНФЛ.
• Това, което реално се опрощава, са необезпечените частни задължения — потребителски и бързи кредити, кредитни карти, овърдрафти, задължения към доставчици на услуги и откупени от колектори вземания.

Логиката на изключенията

Преди подробностите си струва да се разбере принципът, защото той обяснява всяка от петте категории.

Опрощаването е привилегия, дадена на добросъвестен длъжник за сметка на кредиторите му. Законодателят не я разпростира върху три вида ситуации: когато кредиторът се е защитил предварително чрез обезпечение, когато задължението има санкционен или обезщетителен характер, и когато зад вземането стои интерес, който обществото поставя над облекчението на длъжника.

Ипотеката попада в първата група. Глобата и обезщетението за вреди — във втората. Издръжката — в третата.

Изключение 1: вземания, обезпечени с ипотека или залог

Вземанията, обезпечени с ипотека или залог, не се погасяват, доколкото обезпечението не е използвано.

Какво означава това на практика

Ипотеката е вещна тежест върху конкретен имот. Производството по несъстоятелност не я заличава. Банката запазва правото си да се удовлетвори от имота.

Ако имате жилищен кредит с ипотека, личният фалит не го изчиства. Той може да изчисти потребителските кредити, кредитните карти и бързите заеми около него, което понякога е достатъчно, за да стане жилищният кредит отново обслужваем. Но самият жилищен кредит остава.

Същото важи за особен залог върху автомобил, машина или вземане, както и за заложни договори в заложни къщи.

Условието обезпечението да не е използвано

Формулировката ограничава изключението. Ако обезпечението е реализирано — имотът е продаден, залогът е осребрен — и полученото не покрива вземането, режимът на остатъка е различен от този на обезпечената част.

Това е разграничение с практическо значение, но и с неясни ръбове. Обхватът му ще се уточни от практиката и не бива да се планира стратегия върху предположение.

Как подхождам

При наличие на ипотека първо преценявам дали фалитът изобщо е правилният инструмент. Понякога преговорите с банката за преструктуриране дават по-добър резултат. Друг път доброволната продажба на имота преди производството е по-разумна от осребряването в него. Решението зависи от съотношението между стойността на имота и остатъка по кредита.

Изключение 2: глобите

Вземанията за глоби не се погасяват.

Глобата е санкция. Опрощаването ѝ би обезсмислило наказанието и би превърнало производството в начин да се избегне административна или наказателна отговорност.

На практика това означава, че глобите от КАТ, глобите по данъчни и осигурителни производства и глобите, наложени с наказателни постановления, остават дължими и след приключване на производството.

И едно уточнение, което често се подминава: законът говори за глоби. Имуществените санкции — санкцията, налагана на юридически лица и еднолични търговци — не са посочени, а изброяването в тази разпоредба е конкретно и не се разширява по аналогия. Ако някой ви каже, че „всички административни санкции остават", поискайте да види текста.

Изключение 3: вземанията за непозволено увреждане

Вземанията за непозволено увреждане не се погасяват.

Обхватът е широк

Тук е важно да се разграничи от разпространеното схващане, че става дума само за вреди от умишлено престъпление. Законът говори за непозволено увреждане — деликтната отговорност в целия ѝ обхват.

Това включва обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, присъдени за причинени щети, независимо дали деянието е било умишлено или по непредпазливост. Обезщетение, дължимо след пътнотранспортно произшествие, попада тук. Обезщетение за увреждане на чужд имот — също.

Практическото следствие

Ако значителна част от задълженията ви произтича от присъдено обезщетение, личният фалит няма да реши проблема. Тези вземания остават и след производството кредиторът продължава принудителното изпълнение.

В такива случаи разглеждам други посоки — споразумение за разсрочване с кредитора, преценка на давността, а при по-стари вземания и проверка дали изпълнителното производство не е перемирало.

Изключение 4: издръжката по закон

Задълженията за издръжка по закон не се погасяват.

Това е най-твърдото от всички изключения и е така по разбираеми причини. Издръжката обслужва издръжката на живота на дете или на друго лице в нужда. Тя не може да бъде опростена за сметка на този, който я получава.

Двойната защита

Издръжката се ползва и от втора привилегия извън производството по несъстоятелност. Ограниченията за несеквестируем доход при запор върху трудово възнаграждение не се отнасят до задълженията за издръжка.

Това означава, че при задължение за издръжка удръжките могат да надхвърлят обичайните граници, които защитават минималния доход. Комбинацията от двете правила прави издръжката практически неизбежна.

Натрупаните задължения

Особено внимание заслужават натрупаните просрочени вноски за издръжка. Те са също задължение за издръжка по закон и попадат в изключението. Личният фалит не изчиства старите просрочия.

Изключение 5: задълженията, възникнали след откриване на производството

Задълженията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, не се погасяват.

Производството затваря сметките към определен момент. Всичко след него е извън обхвата му.

Практическото следствие е дисциплина. Ако през периода на производството натрупате нови задължения — нов кредит, неплатени сметки, лизинг — те остават изцяло за ваша сметка. Нещо повече, поемането на нови задължения може да се тълкува като недобросъвестно поведение и да постави под въпрос целия резултат.

Затова в началото на производството минаваме през бюджета. Планът трябва да оставя достатъчно за текущия живот, за да няма нужда от нов дълг.

Кой не се освобождава заедно с длъжника

Тази част от закона се пропуска най-често и създава най-много проблеми.

Поръчители и солидарни длъжници

Независимо от погасяването на задължението на длъжника не се погасяват задълженията на поръчителите и на солидарно задължените с него лица.

Формулировката е недвусмислена. Ако родител, съпруг или приятел е поръчителствал по ваш кредит, вашето освобождаване не го засяга. Кредиторът, който не е получил удовлетворение в производството, се насочва към поръчителя за пълния остатък.

Това превръща личния фалит в решение, което може да прехвърли тежестта върху близък човек. Преди да препоръчам подаване, изваждам всички договори и проверявам кой е поръчител по кои от тях. В част от случаите този анализ променя решението.

Обезпечения от трети лица

Не се погасяват и вземанията на неудовлетворените в производството кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.

Ако чужд имот обезпечава вашия дълг, обезпечението остава. Собственикът на имота понася последиците, без да е бил длъжник.

Съдлъжници по един договор

Двама съпрузи, подписали като съдлъжници един кредит, отговарят солидарно. Производство само на единия не освобождава другия. При споделени задължения преценката трябва да обхваща и двамата.

Публичните вземания: спорната зона

Данъците и осигурителните вноски заслужават отделно място, защото картината не е еднозначна.

Публичните вземания участват в производството. Те се вписват служебно и имат определен ред на удовлетворяване при разпределението. Законът предвижда и уведомяване по реда на ДОПК още при подаването на молбата.

Важното, което трябва да се каже ясно: публичните вземания не са общо изключени от погасяването. Те не фигурират в изброяването на изключенията, а в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е добавено изрично основание за погасяване на публични задължения при настъпване на последиците по чл. 97 и чл. 98 ЗНФЛ.

Това не значи, че въпросът е механичен. Кои конкретни публични вземания и при коя от формите на погасяване отпадат, се преценява по казуса, а практиката по нов закон тепърва ще се изгражда. Позицията ми остава практическа: ако значителна част от дълга е публична, това се обсъжда преди подаването и се проверява по текста, а не се приема нито за решено в едната посока, нито в другата.

Отделно от този спор публичните задължения имат собствен режим на давност по ДОПК, който тече независимо от производството по несъстоятелност. При по-стари данъчни и осигурителни задължения проверката на давността често дава по-сигурен резултат от очакването за опрощаване. Правя я преди всичко останало.

Има и обратна страна. Уведомяването по реда на ДОПК е част от изискванията към молбата. То поставя приходната администрация в течение на производството и на имущественото положение на длъжника. Това е нормална последица, но си струва да е известна предварително — особено когато има недекларирани доходи, които и без това биха поставили под въпрос добросъвестността.

Какво реално се опрощава

След всички изключения остава ядрото, заради което законът съществува.

Погасяват се необезпечените частни вземания. Потребителски кредити без ипотека и без залог. Бързи кредити. Кредитни карти и овърдрафти. Задължения към мобилни оператори и доставчици на комунални услуги. Вземания, откупени от колекторски дружества по договори за цесия. Начислените върху тях лихви и разноски.

За човек, чиято задлъжнялост е натрупана точно от такива задължения, ефектът е пълен. За човек с ипотека, издръжка и глоби ефектът е частичен.

Затова първата стъпка не е подготовката на молбата, а разделянето на списъка на две колони. В едната — това, което ще отпадне. В другата — това, което ще остане. Ако втората колона тежи повече от първата, производството не е правилният инструмент и трябва да се търси друга посока.

Оспоримото не е същото като опростимото

Тук правя още едно разграничение, което спестява разходи.

Част от необезпечените вземания са не просто опростими, а изцяло оспорими. Ако договор за бърз кредит съдържа нищожни клаузи — неустойка за непредоставено обезпечение, такса за гарант към свързано дружество, годишен процент на разходите над законовия таван — задължението в претендирания размер изобщо не съществува.

Оспорването на такова вземане не изисква производство по несъстоятелност. То се прави с възражение по заповедното производство или с иск, струва по-малко и не изразходва еднократното право на фалит. Затова преди подаването правя ревизия на всеки договор поотделно.

Понякога резултатът е, че след изчистването на нищожните клаузи остатъкът пада под прага и фалит вече не е нужен. Това е добър изход, макар да не изглежда така в началото.

Как се планира около изключенията

Три практически правила, които следвам.

Първо: изключенията се картографират преди подаването, не след него. Изваждам всяко задължение и го класифицирам — обезпечено или не, санкционно или договорно, издръжка или обикновено вземане. Списъкът показва каква част от дълга ще остане.

Второ: поръчителите се уведомяват предварително. Човек, който е поръчителствал, има право да знае какво предстои. Освен етичното съображение има и практическо — понякога поръчителят предпочита да участва в решението, вместо да получи покана от кредитора след три години.

Трето: обезпечените вземания се разглеждат отделно. Ипотечният кредит има собствена логика — преструктуриране, доброволна продажба, преговори за отписване на част от лихвите. Тези възможности не изчезват заради производството по несъстоятелност, но и не се решават от него.

Лихвите и разноските върху непогасените вземания

Един въпрос, който възниква редовно и няма еднозначен отговор: какво става с лихвите, натрупани върху непогасените вземания за периода на производството.

Логиката подсказва, че щом главното вземане не се погасява, акцесорните вземания следват съдбата му. Как точно се изчислява натрупването за периода на производството обаче е техничен въпрос, който зависи от вида на вземането и от хода на производството. Проверявам го по конкретния казус, вместо да се позовавам на общо правило.

Всички изключения от тази статия са систематизирани и в безплатния наръчник за личния фалит в PDF, заедно с останалата процедура.

Често задавани въпроси

Кои вземания остават дължими след приключване на производството? Законът изключва от погасяването вземанията, обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано, вземанията за глоби, вземанията за непозволено увреждане, задълженията за издръжка по закон и задълженията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.

Ако имам ипотека, личният фалит ще спаси ли жилището ми? Не. Производството не заличава ипотеката и обезпеченият кредитор запазва правата си върху имота. Изключението действа, доколкото обезпечението не е използвано. Личният фалит може да изчисти потребителските задължения около ипотеката, но не и самата ипотека.

Опрощават ли се глобите от КАТ? Вземанията за глоби са изрично изключени от погасяването, затова глобите остават дължими и след приключване на производството. Законът обаче говори именно за глоби — имуществените санкции не са посочени и изброяването не се разширява по аналогия.

Освобождава ли се поръчителят ми? Не. Законът изрично предвижда, че независимо от погасяването на задължението на длъжника не се погасяват задълженията на поръчителите и на солидарно задължените с него лица. Кредиторът се насочва към тях. Това е едно от най-подценяваните последици на производството.

Какво става с издръжката на децата ми? Задълженията за издръжка по закон не се погасяват. Освен това ограниченията за несеквестируем доход не се отнасят до задълженията за издръжка — те се удовлетворяват извън обичайните граници на удръжките от възнаграждението.

Обезщетение за причинени вреди отпада ли? Не. Вземанията за непозволено увреждане са изключени от погасяването. Формулировката на закона е широка и обхваща деликтната отговорност, а не само вредите от умишлено престъпление.

А дълговете, които направя по време на производството? Задълженията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, не се погасяват. Производството затваря сметките към определен момент — новите задължения остават изцяло за сметка на длъжника и се обслужват по общия ред.

Данъците и осигуровките опрощават ли се? Публичните вземания не са общо изключени от погасяването. Те участват в производството, вписват се служебно, а в ДОПК е предвидено основание за погасяването им при настъпване на последиците по чл. 97 и чл. 98 ЗНФЛ. Кои конкретни вземания и при коя форма на погасяване отпадат, се преценява по казуса — практиката по новия закон тепърва се изгражда.