Към основното съдържание

Адвокат по семейно право

Брачен договор и имуществени отношения между съпрузи

Изготвяне на брачни договори преди и по време на брака, избор между законова общност, разделност и договорен режим, вписване в регистъра на имуществените отношения и уредба на имуществото при развод.

За брачния договор в България се говори повече, отколкото се знае. Едните го смятат за обида към любовта, другите — за магическа защита от всичко. Не е нито едното, нито другото. Брачният договор е имуществен документ: подрежда предварително въпроси, които иначе се решават след години в съдебна зала, при развалени отношения и с непълни доказателства. Изготвям такива договори и за встъпващи в брак, и за съпрузи с двадесет години брак — а като адвокат по бракоразводни дела виждам всяка седмица какво струва липсата им.

Уредбата е в Семейния кодекс от 2009 г., който въведе възможността за избор между три имуществени режима. Започвам от тях, защото договорът е разбираем само на фона на алтернативите.

Трите режима по Семейния кодекс

Законов режим на общност. Това е режимът по подразбиране — действа за всички, които не са избрали друго. Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Приносът може да е чрез доходи, труд, грижа за децата или работа в домакинството — и се предполага до доказване на противното. Общността е бездялова: докато трае бракът, никой няма определен дял и никой не може да се разпорежда сам с дела си. Лично остава имуществото отпреди брака, придобитото по наследство и дарение, вещите за обикновено лично ползване и за упражняване на професия. Важна подробност, която изненадва мнозина: паричните влогове по действащия кодекс не влизат в общността — те са лични на титуляря, като при принос другият съпруг има облигационни възможности, но не и съсобственост върху сметката.

Законов режим на разделност. Придобитото от всеки съпруг лично е негово. Двамата могат да купят имот заедно и да станат съсобственици при определени дялове. За задължения, поети за текущите нужди на семейството, отговарят солидарно. При прекратяване на брака по исков ред чл. 33, ал. 2 СК позволява на всеки да поиска част от стойността на придобитото от другия през брака според доказания си принос. Приносът може да е чрез средства, труд, грижи за децата, работа в домакинството или по друг начин. Семеен кодекс, чл. 33–36

Договорен режим. Брачният договор. Той не избира между готовите два режима, а строи собствен: едни имущества общи, други лични, различни правила за различни активи, уредени последици при развод. Това е и смисълът му — прецизност, която декларацията не дава.

Изборът на режим се заявява при сключването на брака с обща декларация пред длъжностното лице по гражданското състояние и се отбелязва в акта за брак, а данните се изпращат за вписване в регистъра. Без избор действа общността. Режимът може да се променя и по време на брака.

Какво може да урежда брачният договор

Законът очертава съдържанието широко, но само в имуществената сфера. Договорът може да урежда:

  • правата върху имуществото, което се придобива по време на брака — кое става общо, кое остава лично, в какви дялове;
  • правата върху имуществото, което всеки притежава отпреди брака;
  • начините на управление и разпореждане с имуществото, включително със семейното жилище;
  • участието на страните в разходите и задълженията на семейството;
  • имуществените последици при развод — централната и най-ценна част;
  • издръжката между съпрузите по време на брака и при развод;
  • издръжката на децата от брака;
  • други имуществени отношения, доколкото законът го допуска.

За неуреденото в договора се прилага законовият режим на общност — затова непълният договор е наполовина договор. Когато го изготвям, минавам систематично през всички класове активи: имоти, автомобили, влогове и инвестиции, дружествени дялове и бизнес, бъдещи наследства и даренията от родители, кредитите. Последните две са най-честият повод изобщо да се стигне до договор: родители, дарили средства за жилище на детето си, искат яснота, че при развод жилището не се дели наполовина; съпруг с бизнес иска рискът от бизнеса да не застига семейното имущество.

Какво не може да урежда

Границите са също толкова важни, колкото възможностите — клаузи извън тях са недействителни и компрометират договора.

Лични отношения. Задължения за вярност, уговорки кой какво върши вкъщи, „санкции” за изневяра, уредба на местоживеенето — това не е предмет на брачния договор по българското право. Холивудските клаузи тук не действат.

Правата спрямо децата — предварително. Договорът не може отнапред да определи кой ще упражнява родителските права и какъв ще е режимът при бъдещ развод. За децата решава съдът към момента на развода според интереса им тогава. Издръжка на децата може да се уговаря, но не под законовия минимум и не обвързващо за съда.

Разпореждания за случай на смърт. Брачният договор не е завещание. Кой какво наследява се урежда от закона и от завещание; договорът може да засегне единствено дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена общност. Ако целта е уредба на наследяването, работя успоредно по договора и по завещание — двата документа се допълват.

Предбрачното имущество на единия да стане общо. Изрична законова забрана. Пътят за такъв резултат е друг — прехвърлителна сделка, дарение или продажба, със собствените ѝ данъчни последици.

Отделен пласт са границите спрямо трети лица. Договорът не може да засегне права, които трети лица са придобили преди сключването му — брачен договор, сключен когато кредиторите вече чукат на вратата, не ги спира, а прехвърлянията във вреда на кредитори се атакуват по съдебен ред. Казвам това на всяка консултация по темата: договорът е инструмент за планиране, не за спасяване на потъващ кораб.

Форма и вписване

Формата е строга и това е гаранция, не пречка. Брачният договор се сключва лично от страните, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите — нотариусът заверява едновременно и текста, и подписите. Пълномощник тук не помага: договорът се подписва лично.

Ако брачният договор прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот, удостоверяването се извършва от нотариус по местонахождението на имота и договорът подлежи на вписване в Имотния регистър. Таксите зависят от действието и материалния интерес. Местният данък се определя според конкретната сделка. Дарението между съпрузи е освободено по чл. 44, ал. 6 ЗМДТ. Закон за местните данъци и такси

Всеки брачен договор се регистрира. Нотариусът издава удостоверение, а договорът се отразява в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, воден от Агенцията по вписванията — публичен регистър, в който всеки може да провери какъв режим действа за дадена двойка. Смисълът е защитата на третите лица: който сключва сделка със съпруг, може да провери режима. При липса на вписан режим третите лица могат да се доверят на законовия режим на общност — затова невписаният или ненадлежно отразен договор не действа пълноценно навън, колкото и добре да е написан.

Преди брака и по време на брака

Договорът може да се сключи и в двата момента; разликата е в действието във времето. Сключеният преди брака договор поражда действие от сключването на брака — без брак остава без ефект. Сключеният по време на брака действа от датата на договора или от друга дата, уговорена в него.

Предбрачният договор е по-простият случай: имуществото тепърва ще се придобива и договорът чертае правила занапред. Договорът по време на брака заварва натрупано имущество и изисква повече работа — инвентаризация кой какво притежава към момента, произход на средствата, преценка кои уговорки имат прехвърлителен ефект с произтичащите такси и данъци. И в двата случая настоявам всяка страна да разбира какво подписва; при нужда другата страна да има собствен консултант. Договор, подписан набързо и неразбран, е бъдещо дело за унищожаване — виждал съм и това.

При изменение на договора се спазва формата за сключването му. Съпрузите могат да го прекратят по взаимно съгласие и да изберат друг режим. Съдът може да прекрати брачния договор по иск на съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Отделно при неизпълнение е възможно съдебно разваляне изцяло или отчасти при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото това е съвместимо с принципите на Семейния кодекс. Развалянето действа занапред. Семеен кодекс, чл. 41–42

Какво става с имуществото при развод

Това е въпросът, за който всичко дотук е подготовка.

При законова общност разводът прекратява общността и я превръща в обикновена съсобственост — по правило при равни дялове. Оттам започват делата: иск за по-голям дял поради значително надхвърлящ принос, искове за влагане на лични средства, спорове за трансформация на лично имущество, накрая — делба, с двете ѝ фази и с години продължителност. Съдът може да определи по-голям дял и на съпруга, комуто са предоставени децата, когато това създава особени затруднения. Всичко това са тежки, документални дела, в които се доказва произходът на средства отпреди десетилетие.

При разделност всеки запазва лично придобитото от него. Ако двамата са придобили имота в обикновена съсобственост, всеки може да поиска делба. Искането за част от стойността на придобитото от другия съпруг по чл. 33, ал. 2 СК е отделен въпрос при развод по исков ред.

При брачен договор става това, което пише в договора. Добрият договор прави имуществената част на развода почти техническа: кой имот при кого остава, кой поема кой кредит, дължи ли се уравнение и издръжка. Разликата в цената, продължителността и износването на страните между развод с договор и развод с делба е разликата между подписване при нотариус и три години по съдилища. Точно затова най-искреният съвет, който давам като бракоразводен адвокат, е съвет за документ, който се подписва, докато хората още се разбират.

Често задавани въпроси

Колко струва сключването на брачен договор?

Обсъждаме възнаграждението за изготвяне, нотариалните такси и, когато договорът засяга вещно право върху недвижим имот, таксата за вписване и евентуалния местен данък. Например дарението между съпрузи е освободено от данък при придобиването. Регистрацията на режима в регистъра на имуществените отношения е служебна. Там такси се събират за поискани справки и удостоверения. Конкретната сметка зависи от имуществото и уговорките.

Може ли брачен договор да се сключи по време на брака?

Да. Семейният кодекс изрично допуска договорът да се сключи както преди брака, така и по време на него. Сключеният преди брака договор поражда действие от момента на сключването на брака, а сключеният по време на брака — от датата на договора или от друга уговорена в него дата. На практика голяма част от договорите, по които работя, са на съпрузи с години брак зад гърба си, които искат да подредят натрупаното имущество.

Какво не може да се урежда с брачен договор?

Брачният договор урежда само имуществени отношения. Не може да урежда лични отношения — вярност, домакински задължения, местоживеене. Не може предварително да определя родителските права и режима на контакти при бъдещ развод — за децата решава съдът според интереса им към момента. Не може да съдържа разпореждания за случай на смърт — наследяването се урежда със завещание, не с брачен договор, като изключение е допуснато само за дяловете при прекратяване на уговорена общност. И не е допустима уговорка предбрачното имущество на една от страните да стане обща собственост.

Защитава ли ме режимът на разделност от кредиторите на съпруга ми?

В значителна степен, но не безусловно. При разделност всеки съпруг отговаря за задълженията си със своето имущество и кредиторите на единия по правило не могат да посегнат на имуществото на другия. Но за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно независимо от режима. Освен това договор или режим, избран след като задълженията вече са възникнали, не може да засегне правата, които трети лица са придобили по-рано — прехвърлянията към съпруг във вреда на кредитори се атакуват успешно по съдебен ред. Разделността е разумна предпазливост, когато единият съпруг развива рисков бизнес, но работи занапред, не назад.

Женени сме от години без брачен договор. Какво притежава всеки от нас сега?

Действа законовият режим на общност. Вещните права — имоти, автомобили — придобити по време на брака чрез съвместен принос, са общи, независимо на чие име са записани, а приносът се предполага. Лични остават придобитото преди брака, полученото по наследство и дарение и вещите за обикновено лично ползване и за упражняване на професия. Паричните влогове по действащия кодекс са лични на титуляря, което мнозина не подозират. Тази картина може да се пренареди занапред с брачен договор по всяко време.

Може ли брачният договор да урежда издръжка?

Да — това е изрично допустимо. Договорът може да урежда издръжката между съпрузите по време на брака и при развод, както и издръжката на децата от брака. Уговорките за издръжка на децата обаче имат долна граница: не могат да слизат под законовия минимум и не обвързват съда, ако не отговарят на интереса на детето към момента на развода. Уговорената между съпрузите издръжка при развод е един от най-полезните елементи на договора — тема, която при исков развод се решава трудно и по вина.

Може ли брачният договор да се промени или развали?

Да. За изменение важи формата за сключване. Договорът може да приключи по взаимно съгласие или по предвидения в чл. 42 СК съдебен ред. Съдът може да прекрати брачния договор по иск на съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Отделно при неизпълнение е възможно съдебно разваляне изцяло или отчасти при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото това е съвместимо с принципите на Семейния кодекс. Развалянето действа занапред. При развод уговорките, предназначени да уредят последиците от него, се прилагат.

На кого е тристайният апартамент, купен по време на брака само на мое име?

При законовия режим на общност — по правило на двамата, независимо че в нотариалния акт фигурирате само вие: придобитото по време на брака чрез съвместен принос е общо, а приносът се предполага до доказване на противното. Изключенията изискват доказване — например пълна трансформация на лично имущество: имотът е платен изцяло със средства от продажба на предбрачен имот, наследство или дарение. Такова доказване се води по дело и опира до документи за произхода на парите. При режим на разделност или подходящ брачен договор въпросът изобщо не би стоял — това е точно видът спор, който договорът предотвратява.

Свързани теми

По темата